Мечката
Кротък дъждец от няколко часа ръмеше над високата планина. Тъмните и навъсени облаци, допрели рамена, сякаш изпаднали в сладострастие от свещенодействието, което вършеха, ръсеха монотонно своите безкрайни водни струи върху стръмните скатове. От време на време се дочуваше далечният тътен на гръмотевиците, чието ехо дълго се блъскаше между дърветата. Гъсти и дрипави мъгли се обвиваха като приказни змии около стволовете на букаците.
Унесен в полудрямка от почукванията на дъждовните капки по ламаринения покрив на чакалото старшият горски надзирател Мико леко клюмаше глава. Ненадейно се сепваше, хвърляше замрежен поглед през малкото прозорче, оглеждаше поляната, по средата на която бе прострян трупът на дребна балканска кравичка убита преди ден от новопоявила се стръвница. Десният й бут бе полуизяден, а в гърдите й зееше страховита рана.
Всяка година в Троянският балкан се повтаряше един и същ сценарий. Бързайки да натрупат необходимите мазнини за предстоящата зима, мечките не се за ...