„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ми/Бог да го прости/ с когото имаше скъпи спомени.Остави ми съобщение със желание да се види с него, като си дойде в България по Коледа.Но не беше прочел в коментара под снимката, че него вече го няма!
Остана изненадан, че не може да го види, но изяви желание да го заведа на гроба му и в знак на уважение към личността да му остави цвете.Трогнах се от този жест, защото беше първия от хилядите негови ученици, които поискаха това от мен.
Баща ми беше хореограф на народни танци, обичан и много уважаван мъж.
Умееше да печели сърцата на хората със своята добронамереност, ум и неподправено чувство за хумор.Неговата усмивка ги караше да го приемат безрезервно, да му се доверяват, да споделят с него ...