Да бе, и какъв избор имаше? Ами отговорът беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа повече от месец, вече се чувстваше адски неудобно да иска назаем пари от майка си, за да се справи, но децата и растяха и се налагаше. Налагаше се да пречупи гордостта си. Нейният бивш приятел и предложи работа преди месец, знаеше в каква ситуация е и се бе възползвал. Сумата, която щеше да и плаща беше достатъчна, за да гледа децата и отчасти себе си. Тя бе поставила едно условие. Само едно - да имат само професионални отношения. Нищо повече. Той се ухили, намигна и се съгласи. Знаеше, че това е временно примирие. Докато бяха заедно, той не я оставяше на мира, едва ли и сега щеше да го направи. Повтаряше си, че това ще е само временно, докато си намери друга работа. Но кого заблуждаваше? Нямаше това да се случи. Откакто се бе развела с онзи кучи син, нищо хубаво не и се случваше. Все на отрепки попадаше. Една след друга. Бе попаднала в омагьосан кръг. Идваше и да приключи всичко, но два живота зависеха от нея.

- Господи, избави ме от мъките, моля тееееее!

- Няма Господ, само дяволът властва тук на земята.

Стресна се - до нея на улицата беше клекнал просяк, който подрънкваше за стотинки в тенекиената си кутия. Гледаше я нахално, но очите му - ярко зелени  -бяха съвършено живи в сравнение с останалите части на тялото му. Опърпаните дрипи свидетелстваха за окаяното му състояние. Тя сбърчи нос, от него се издаваше някаква миризма, доста тежка, но неопределена. Тя се отдръпна от него само леко, но той го забеляза. Ухили се, в устата му липсваше един зъб.

- Точно така и Господ така се е отдръпнал от нас. Ами погледни ни - той се огледа, сякаш говореше пред голяма публика. Ухили се и счупеният му зъб си пролича ясно този път.

- Ние не живеем както трябва. Не се грижим за телата си, за околността, за хората, които обичаме. Не както трябва. Винаги искаме нещо в замяна. Умът ни е опорочен, мръсен, промит от интернет, телевизията, всеки от нас има тайни сексуални желания, някои дори немислими, срам ме е дори да ги кажа. 

Той се изплю.

- И ти имаш такива. Е, може би не толкова страшни. И се молиш на Бог да те избави от мъките? А заслужила ли си го? И с какво? Вероятно си майка, така като гледам, грижиш се за децата си, това е майчинският инстинкт. Това е добре, а ако можеше, щеше ли да го преодолееш този инстинкт, а? А замисли ли се, че ти даваш и пример на децата си?

- Ти какво искаш от мен бе? - дръпна се повече тя.

- И откъде знаеш толкова за мен, че имам деца?

- Ами очевидно е по облеклото ти, износено е. Даваш всичко за тях, нали? А замисли ли се, че им правиш мечешка услуга? Ти не се грижиш за себе си, за да отраснат те мамини синчета?

Това я жегна. Когато ги роди, тя бе си казала, че няма да ги лишава от нищо, а не както баща и я бе лишавал от почти всичко. Ядоса се, гневът, който бе насъбирала със седмици избухна в бясна ярост и се отприщи като водопад.

-,Ах, ти, животно такова, кой си ти да ми говориш така? Знаеш ли през какво съм минала напоследък, а? А ти, ти си се предал и лежиш на улицата за жълти стотинки, разчитайки на хората, никога няма да падна толкова ниско, никога.

- Значи забеляза. Хората са глупаци, те се чувстват по-великодушни като ми дават нещо, чувстват се добре, аз също... - ухили се.

- Някои дори споделят неща с мен... И на ден, госпожичке, изкарвам повече отколкото ти за месец. Кой сега е глупакът? Ти имаш гордост, а? И колко изкарваш с нея? Децата ти биха ли се гордели с теб заради лишенията, които правиш заради тях? Един ден може би, но сега - едва ли! Сега едва ли. Децата са жестоки, те няма да те разберат, не и на тези години, между впрочем те на колко са?

- Едното на 13, другото на 15. - отговори механично тя.

- А ти какво работиш?

- Ами аз…

Тя се разплака. Разказа му цялата история. Усмивката му, тази иронична усмивка не слезна от лицето му през цялото време.

- И ти мислиш мен за отрепка? Аз поне не си слагам дупето пред бившата за пари.

Гневът и се върна отново. По лицето и плъзна червенина.

- Майната ти, няма да седя и да те слушам, аз поне работя нещо, което съм учила! И ми харесва.

- И какво е то? Мениджър продажби или подлогата на шефа?

- Няма да те слушам повече, чао. - тя се извърна да си тръгне.

Той скочи и я хвана за ръка.

- Извинявай, ела да ти покажа нещо. - усмивката бе изчезнала от лицето му.

Тя се остави той да я заведе. Завиха по съседната уличка. Там седеше паркиран баварец, тъмносин металик. Очите и светнаха като го видя.

- Да не би...?

- Да, мой е!

- И откъде пари?

- Ами от това, което ме завари да правя.

Той съблече дрехите си и ги сложи в багажника. Отдолу бе опакован в изолиращ костюм. Разкопча го и също го постави в багажника. Свали дългата си коса и перуката и ги постави на място.

- Ето ме, това ми е истинското аз.

Пред нея стоеше мъж между 40-50 годишен. В тъмносин костюм и обувки на Армани и и се усмихваше. Лицето му и бе познато. Ами да, това е…

- Ти не си ли режисьорът на „Мъка по дома”. Много ми хареса.

- Ами да, аз съм. Разведох се и се озовах тук. Затова и станах циник. Но пък открих много интересен нов свят. Сега обаче мога да си позволя всичко. Тук стоя четири часа на ден и те ми стигат вече за цял живот. Вече не завися от жена си, за да продуцирам филмите си. Правя го сам. Живея мечтата си. А ти, какво правиш ти?

Нямаше какво да каже. Тя се бе отчаяла. Но той бе отишъл на дъното и от там бе изпълнил мечтата си а тя, тя…?

- Нищо не казваш, а какво мечтаеш да станеш?

Тя само изхлипа и отново нищо не каза. Побягна, изпускайки чантата си, но не се обърна да я вземе. Прибра се в къщи разплакана. Младежите още не се бяха прибрали. Погледна часовника, беше десет. Приготви им пържени яйца по манастирски и легна пред телевизора. Изключи го, спомняйки си думите на режисьора - наистина и тя имаше скрити фантазии, господи…

Децата нахлуха в стаята и.

- Мамо, един мъж долу ми даде това за теб.

Беше плик. Отвори го. Вътре имаше ключове от кола и писмо.

„Аз сам стигнах до мечтите си. Реших, че ти имаш нужда от побутване. Понеже си забрави чантата при мен, реших да ти я върна. Колата е паркирана на паркинга. Видях как я гледаше. В чантата ти, която е на предната седалка има нещо за теб. Колата също е за теб. И следващия път като се видим вече трябва да изпълняваш мечтата си.”

Тя изтърча навън, следвана от децата. Тъмносиният баварец чакаше отпред. Взе ключовете, но ръцете и трепереха. По-големият и син взе ключовете и отвори колата като и се усмихваше разбиращо. Тя бръкна и извади от чантата си чек за 20 хиляди евро. Господи, защо той правеше това? А се бе държал толкова ужасно с нея първоначално? В главата и веднага се загнезди план. Отдавна искаше да направи агенция за срещи с гаранция за успех. Това бе мечтата и. Момчетата се радваха на колата около нея, а тя мислеше само за мечтата си. Прибра се като насън, но успя да отбележи, че документите в колата бяха прехвърлени на нейно име, как бе успял толкова бързо?!

Отиде на работа като насън. Към обяд шефът и я повика в кабинета си.

- Здрасти, как се справяш?

- Добре.

- Ще искам от теб услуга. - и той погледна надолу.

- Така ли, а аз ще си подам оставката. - ухили му се тя.

- Ама чакай, аз, не исках да те, но…

- Чао, кучи сине.

Събра нещата си и се изнесе имаше мечта за гонене.

Направи агенцията. Нарече я „Изгубени души”. Рекламата беше:

- Ако търсите сродната си душа, това е мястото.

Бизнесът тръгна, макар и бавно, след една година започна да получава възвръщаемост. Отвори офис за консултации с психолог и за брачни съвети. Беше щастлива. Минаваше често покрай мястото на просяка, но не го намираше.

Днес денят бе по-свободен, имаше половин час почивка, не бе толкова напрегнато. Имаше принципа да посреща всички клиенти лично. Почиваше си и си спомняше как преди година бе толкова отчаяна, а сега? Телефонът иззвъня.

- Госпожо, търси ви един господин.

- Нямам записан час, Лавиния, нека си запише час.

- Той е тук и иска да ви предам две думи: „Мечтата на просяка”. Това бил новият му филм.

Остана втрещена на телефона, той се бе появил. Бе гледала филмът му преди месец. Той се бе появил, по дяволите.

- Госпожо?

Лавиния чакаше отговора и.

- Да, разбира се.

Тя изтърча от офиса си с темпо, неподходящо за нейното положение. Лавиния я изгледа учудено.

- Имате ли място за още една изгубена душа тук?

- Ами, ще те вместим някак си! – тя се усмихна иронично.

- Ето, че и ти опря до мен?