Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и отиваш да вършиш с желание. Това е ключът, който би направил живота по-щастлив. Но не всеки е достатъчно смел да се бори за мечтите си. Или пък е. Но животът доста често обръща вятъра в друга посока, от която е трудно,дори често пъти невъзможно да променим пътя си. Някои успяват да продължат и да намерят нов път към своите цели, други се примиряват и остават там, където ги е отвял живота, а трети намират нови пориви, които да следват.
Нека всеки, който и път да е поел, никога да не се предава, да не пада духом, да не забравя себе си, вървейки по криволичещите пътеки, които са му отредени.
Понякога мечтите ни са по-големи от това, което всъщност заслужаваме, затова не всеки успява да ги докосне и те остават вътре в нас, като една малка искрица надежда. А надеждата, казват, умира последна...
© Ивелина Станева All rights reserved.