Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъществи. Някой, за когото мечтата нямаше това тежко значение на почти непостижимо нещо. Мечтите търсеха хора, които да се вкопчат така вманиечено в постигането им, че живота им да е мечтателно невъзможен за останалите.
Понякога мечтите се раждаха.
Една мечта след като дълго време бе избирала в кого да се всели посочи с тайнствена длан своя герой. Той бе едно четиринайсет годишно циганче. Той беше най-добрият избор.
Мечтите никога не грешаха. Дори и в оня миг, в който цял един свят си отиваше с угасващото око.
По една от централните улици в гетото (в гетото всички улици са централни), където асфалт никога не бе покривал земята Дани тъкмо бе спрял каруцата на баща си. Измършавелите коне, които ...