Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неин, тя е моя, ние сме двете половини на пречупен медальон – сърце, Ин и Ян, плюс и минус, пълно и празно, Любов и свобода. Вече съм допълнен. Вече е допълнена. Прашни фонтани изригват в празнична хореография и старата улица оживява. Шпалир скитници протягат към небето ръце за възхвала. Господ, този стар шегаджия, пуска във всяка ръка дребна банкнота.
© Илиян All rights reserved.