– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в неговите, за да удовлетвори нуждата си от въздух и любов.
Той не спирал да я целува и да я изпълва със своето ухание. Вдигнал я отново на ръце, за да може да я притисне по-силно в тялото си. Есенната влага попила в кожата ù. Бавно я отделил от себе си и я оставил на средата на стаята. Направил крачка назад и отвързал наметалото си. Хвърлил го встрани и седнал на един стол. Навел се и събул ботушите си. Тя го гледала и се усмихвала вече доволна и щастлива. Даниел обаче бил сериозен. Спрял за миг и я пронизал с тъмните си очи.
– Съблечи ме, Ава! Хайде! – протегнал ръцете си към нея.
Тя не изчакала дори да довърши и се вкопчила в мокрите му къдрици. Той започнал да плъзга дланите си по бедрата ù ...