Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Тактиката на Вълк бе проста, но ефективна - сутрин като надуши, че меденките са готови и леля Ма ги е изнесла да изстиват, той се присламчва пред пекарната и впива жален гладен и много умолителен поглед в тавата, докато пекарката се смили над него и му даде едно от сладките лакомства.
Ко Та Рак засече Но Щен Вълк да гледа жално към клоните на едно дърво, но не с онова театрално жално, с което зяпаше леля На Ка Жи Ма, когато я крънка да го черпи меденка, а истинско жално - все едно някой току що му е отмъкнал придобитото с "тежък труд" лакомство.
- Какво има, Но? - съчувствено попита котакът.
- Ко - тъжно започна Вълк - Тази гад току що ми отмъкна меденката! - и посочи с нос нагоре към дървото.
С ...