Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в тишината. Навън животът дишаше в обичайния си ритъм, но Диана влезе спокойно в тишината край себе си.
Познаваше медитирането. Опитваше се всяка седмица да отделя половин-един час време за медитация - получаваше се различно, кога с по-силно, кога с по-слабо усещане. Но се получаваше.
Днес щеше да е различно. Усещаше го вътре в себе си, затова и се постара да се подготви подобаващо. "Някои неща си заслужават вниманието." - пое си дълбоко дъх. Издиша, представяйки си как от тялото и сърцето ù си отиват всички тревоги и съмнения. И се остави на мига. Нека я поведе пак оня невидим път, който често ù носеше внезапни, неочаквани, дори плашещи образи, а понякога - никакви. Просто дишаш, издишаш. Дишаш ...