Тик так,тик так...
Часовникът неумолимо отброяваше последните минути до полунощ.До момента,в който мечтите и щяха да станат реалност или когато всичко щеше да се сгромоляса в краката и.Ето,сякаш потънала в мисли,неусещаща нищо около себе си,неосъзнаваща какво става в този момент,тя стоеше притихнала.Като ураган връхлетяха всички спомени,всички моменти,прекарани в страстна надежда,очаквайки го...О,тя още помнеше първата им среща,още помнеше пламъчето в очите му,гордия му поглед,колосалния мъжки силует,изправил се пред нея.Още тогава,за секунди взираща се в тези тъй пламенни очи,тя разбра всичко.Сякаш се гмурна в глъбините на съзнанието му и потъна някъде дълбоко,някъде,където никой дотогава не бе успявал да проникне.И там,под коравата обвивка,се криеше едно сърце.Сърце,вледенено от неосъществени надежди,сърце,очакващо своя спасител.
Изведнъж студена вълна я обля,сякаш стъпки приближаваха отдалеч,стана и студено.В старата плевня имаше течение и тя стоеше точно в средата.Но как беше възмо ...