Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестник за празници и радост. Сега гледам, как снежинките падат и се стапят с тъга. Нямам желание да накича бора на двора... Гледам красивият Балкан през прозореца как се забулва в мъгли, или си играе с облаците и душата ми мълчи. Обикновено се вълнува. Ако някой има рецепта против меланхолия, давайте!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up