Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години тренировки и строгата дисциплина бяха стегнали лагера, така че на десет подредени в права линия палатки се падаше по един котел и един сноп конусовидно подредени копия за пешаците или пики за конницата. Обичайната суетня на многолюдните лагери се изразявяше в приглушените команди на офицерите и тихите разговори с кратки смехове на групите мъже. Напрежение изпълваше въздуха и приглушаваше звуците. Липсваха ударите на ковашките чукове по наковалните, виковете на войници, търсещи изгубени вещи и глъчката на мъже, събрали се на зарове или карти преди тръгване. Не се мяркаха и цивилните - търговци, майстори, музиканти и всякакви други, които спомагаха или печелеха от пътуващата армия. Днес войската бе до ...