МЕРАК
Като заваля едно кротичко, та го откара три дни, даже и половина. На четвъртият, небето открехна завесата си и отначало един лъч освети Исперец, после се спусна все по Крива река и огря първо долния край на Маринка, а след около час и цялото село. До вечерта уличните локви се изпариха, земята изпръхна и селяните се разщъкаха из дворовете.
Сърдеха се като им кажеш, че са селяни. Само на 10 километра са от градската табела, градски автобус ги вози, половината вече са англичани и руснаци, ама нали още не са станали квартал, ще търпят.
Пък как да не са селяни, като в дворовете им прасета квичат, кокошки кудкудякат, тук-там магаре се обажда, а селският им козар още не е безработен.
На другия ден утрото беше свежо като къпана девица. Въздухът леко режеше гърлото, но наливаше такава бодрост и сила в снагата, та ти иде да грабнеш лопатата и за част да обърнеш целия двор.
С такова едно чувство дядо Бончо заби бела в рохкавия чернозем откъм горния край на двора. Бъхти той яко с бела, а едн ...