Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги <защо?>
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, което се случва, дори и да грешим.
Грешките са неизменна част от пътя, по който вървим, те са тези, които
шлифоват нашите ръбести страни...
МЕТАФОРИ БЕЗБРОЙНИ
НИ ПОКАЗВАТ ИСТИНИ НЕЗНАЙНИ, НО СЕ УЧИ САМО ОНЗИ,
КОЙТО ГИ РАЗБИРА.
- НЕ Е ЛИ ЛЪЖА ЖИВОТЪТ, БЕЗ УЛОВКИ, БЕЗ МЕЧТИ, БЕЗ ТРУДНОСТИ
(?) ...