Дали като наследствена черта / баща ми е бил срамежлив и мълчалив/ или поради други причини, не зная. Но като дете , пък и чак до 25-ата си година, аз бях също срамежлива и мълчалива. Разговорите с непознати хора ме затрудняваха. Понякога не знаех какво да кажа или се обърквах при отговора. Това още повече усложняваше комуникациите ми.
В училище, когато ме изпитваха пред черната дъска, както беше прието тогава, нямах такъв проблем. Винаги обаче бях учила уроците си..Така, с притеснение и срамежливост,изкарах висшето си образование. При изпитите пред професорите също нямах тези проблеми. На всичко отгоре завърших педагогика и съответно, трябваше да стана учителка, просто така се стекоха обстоятелствата. Исках да бъда учителка в детска градина, но факултетът решил този випуск да няма такава специалност. И аз, естествено, няма да се отказвам, влязла съм, пък каквото сабя покаже. Наложи се да специализирам дефектология, сега това се нарича „специална педагогика“. Така че станах специалист ...