“Миг”
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг.
Мигът е миг, защото е миг и в миг ще си в друг миг,
така че изпуснеш ли го, не ще го върнеш,
но за минал миг не мисли,
миналото за това е минало, защото е минало,
а миг от миналото вече не е миг,
защото мигът е рожба на настоящето, на Сега.
Като втори, трети... пореден шанс след всеки миг идва нов, ...