Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.

                - Винаги се получава така! Когато разликата е голяма – каза по-високият мъж.  - Ти какво очакваше, да се държи като теб? Ами няма как да се получи! Ценностната система е различна! Защо очакваш, че след като ти не се подиграваш и не градиш авторитет на чужд гръб и другите ще постъпват като теб? Ето ти един пример – в класа на дъщеря ми пристигна ново момче. Преместили се със семейството от провинцията. Та момчето, по една или друга причина, е така възпитавано, че не може да оцени правилно заобикалящата го среда и омаловажава и принизява до собствените си разбирания всичко, което е различно. И сигурно е нормално – все пак далеч от големия град конкуренцията е малка, модерно е да си такъв, и ако и ти не си, ще те смачкат. Всички са най-добри във всичко, не се съобразяват с никого и се плюят едни други. Нали ти става ясно, защо не се задържат там? Но, да се върнем към класа на дъщеря ми. 5-ти клас математическата, задачите вече са трудни и за мен. Но децата се справят. Кой по-добре, кой по-зле, като навсякъде. Учителката дава задачата, като срокът за решаване е до биенето на звънеца. Някъде по средата на часа дъщеря ми вика учителката, защото според нея задачата имала два отговора. Учителката отива до чина ù, проверява написаното и прошепва, че може да си вземе нещата и да изчака отвън, тъй като точно това е верният отговор. В този момент новото момче чува и подскача:

                 – Но... това е невъзможно! Досега в моя град все аз бях пръв! Никой не знае повече от мен!

                - Целият клас започва да се смее на момчето, все пак децата не са придобили още толерантността и уважението, присъщо за някои по-възрастни, но момчето просто не асимилира. За себе си той е най-знаещият, най-можещият и той трябва да се подиграва и надсмива над другите, а не те на него!

                - Е да де, – казала щерката – ама тук е Големият град!!!  

                -Не мисля, че долавям идеята – каза другият мъж.

                - Идеята ли? Ето я. Хората се раждат различни. Но имат равна възможност – да се учат и ако могат, да научават! Най-добре се учим от грешките си. Е, ако ги видим, де! Или ако видим, че ни ги показват познатите и приятелите. Но ако си самовглъбен и с надменно разбиране за уникалност, няма как да разбереш, че бъркаш, или обиждаш някого. А както знаеш, може да обидиш само човек, който държи на теб и не е очаквал подобно нещо. Непознатия не можеш го засегна! Те, приятелите ти подсказват, но в един момент... стават просто познати и някъде изчезват!  Да, разбираш оттук - оттам че излизат, виждат се помежду си, но някак твоят телефон не звъни...

                От телевизора тихичко се разнесе познатия рефрен:

 „Не думай о секундах свысока, Наступит время, сам поймешь, наверное..." 

                Започваше сериала „17 мига от пролетта”.  Мъжете се облегнаха и потънаха в телевизора. Историята, както и главните герои бяха забравени.