"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една след друга и образуваха плетеница на времето. Тя си спомни онова безгрижно дете, което подскачаше весело и чуруликаше с напевното си гласче песничката за "Зайченцето бяло." Майка му го гонеше с паничката в ръка, където попарката с бобената чорбица подканяше гладното му стомахче. И то с искрящи очички я грабваше от ръцете ù и с малките си пръстчета бъркаше в чинията, за да си похапне от вкусната бобена чорбица, която майка му Керана така вкусно приготвяше. И сега Валя почувства как вкусната бобена чорбица се стичаше по гърлото ù и дразнеше апетита ù. Стана ù толкова хубаво, че ù идеше да запее с цяло гърло. Но това беше само едно мигновение. Едно усещане за нещо мило, което беше изпълнено с м ...