Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност продуктът щеше да се продава добре и да му донесе солидни доходи, само трябваше да се проведат необходимите изпитания, а след това да се намери производител. А производител със сигурност щеше да се намери.

  Професор Копърщейн се зае сам с изпитанията. Чувстваше се задължен да ги извърши сам, а и имаше някои проблеми, които предпочиташе да отстрани лично. Уредът, тоест микроскопът, бе прекалено голям и грубоват на вид, освен това понякога имаше проблеми с фокусирането, което не бе изненадващо, като се има предвид на какво огромно увеличение бе способен. Е, все пак едва ли с негова помощ щяха да бъдат открити нови частици, по скоро щеше да е възможно вече откритите от науката такива да бъдат проучени по–подробно.

  Професорът първо започна да наблюдава бактерии и вируси. Гледката бе страшно интересна, дори красива, и се виждаха неща, които старите микроскопи не можеха да хванат. Откри странни придатъци на митохондриите, за които никой учен досега не бе споменавал в трудовете си. Проблемите с фокусирането обаче оставаха и бе нужно време, за да бъдат отстранени.

  Професорът продължи да работи по микроскопа и междувременно да изучава добре познати на науката атоми и молекули, като например тези на водорода и водата. Понякога виждаше странни петна в атомното ядро и се учудваше на какво се дължат, но не можеше да намери разумно обяснение. Чудеше се дали не става въпрос за някакъв дефект в микроскопа. Беше твърдо решен да изпипа всичко до най–малката подробност преди да предложи продукта на жадните за печалби компании. Знаеше, че ще изкара добри пари от изобретението си, но не парите го блазнеха, блазнеше го работата по създаването на нещо, което човечеството никога не бе виждало – най–мощния микроскоп. Затова не бързаше, а търпеливо отстраняваше минималните, но доста дразнещи понякога несъвършенства.

  Минаваха месеци, а професор Копърщейн продължаваше да работи по четиринайсет часа на ден върху творението си. Напредък имаше, но бавен, на всичкото отгоре възникнаха проблеми при прехвърлянето на образите върху екрана на компютър. Наетите от професора софтуерни специалисти все се мотаеха и все искаха допълнително заплащане.

  Когато проблемите с фокусирането бяха отстранени, професор Копърщейн се зае да разгледа човешката ДНК молекула. Отдели й цял месец, но не успя да научи нищо ново. Всичко отдавна бе известно. Дали ще гледаш ябълката от три метра или от един, все ще виждаш ябълка. Така си мислеше професора. И до известна степен бе прав.

  Един неделен следобед, докато си почиваше в хола на луксозния си апартамент, отпивайки блажено глътка френски коняк, професор Копърщейн  зърна на килима малко сипкаво парченце със сърповидна форма. Надигна се от фотьойла и го взе. Веднага разбра какво е и се намуси, много мразеше някои черти от характера на жена си, госпожа Копърщейн, една от които бе небрежността. Жена му наистина бе доста небрежна. В случая, беше си рязала ноктите на краката, но не си бе направила труда да провери дали бройката на отрязаните и сложени в пепелника нокти (тя винаги слагаше ноктите в пепелника) възлиза на десет. Ако ги беше преброила, щеше да види, че един нокът липсва и да се досети, че е паднал някъде наблизо. Но тя не мислеше за такива работи и професорът се дразнеше.

  Нокътят очевидно бе от малкото й пръстче. Беше около два милиметра широк и около пет милиметра дълъг. Ясно личаха следи от протъркан червеникав лак за нокти. Професорът се намръщи и стана да изхвърли нокътя в кофата за боклук, където му беше мястото. Зарече се да повдигне пред жена си въпроса за третирането на телесните отпадъци.

  Внезапно му щукна странна идея и се отправи с бърза крачка към кабинета си. Постави нокътя м миниатюрната титатиева тавичка и се зае да го разгледа с микроскопа. Видя гъмжило от какви ли не бактерии и вируси, както и най–различни органични молекули. Разряза нокътя на три, за да може да го проучи по–подробно. Роговата материя представляваше невероятно красива гледка, при увеличение от няколко милиона пъти. Струваше му се странно, че нещо, представлявало съставна част от тялото на жена му, може да е толкова красиво. Замисли се дали все още обича жена си и стигна до извода, че отдавна не изпитва силни чувства към нея, а просто е свикнал с присъствието  й. Все пак бяха прекарали чудесни години в началото…

  Докато изучаваше една футуристична на вид бактерия, професорът зърна нещо, приличащо на топка за голф, което, колкото и невероятно да изглежда, излъчваше жълтеникава светлина. От топката стърчаха два фосфоресциращи израстъка, които се поклащаха като пипала на октопод.

  Професор Копърщейн не можеше да разбере какво е това нещо. Разрови се из базата данни, но не успя да открие нищо. Въпросната „топка за голф” все още не бе известна на науката. Професорът тръпнеше от вълнение. Започна да прави проучвания, които обаче стигнаха до задънена улица. Нещото нямаше дори аналог, с когото да бъде сравнено.

  След седмица упорита работа професорът установи, че странната топка излъчва електрически сигнали – софтуерът на мощния му компютър бе успял да ги засече.

  Професор Копърщейн закупи няколко съвременни програми за анализиране на електрически сигнали и ги пусна в действие. Няколко часа по–късно една от тях откри някакво съответствие и на монитора се появи съобщение: „морзов код”. Професорът се ококори, не му се струваше възможно някаква си миниатюрна частица с размери много по–малки от микрон да излъчва морзово съобщение. Само че програмата вече обработваше сигналите, за да ги приведе във вид, удобен за четене, демек на английски. След около минута се появи и самото съобщение:

  „С голямо задоволство констатирахме, че софтуерът ви най–накрая разпозна кода, който вашата цивилизация е използвала за комуникиране години наред. Макар и първобитна, тази връзка ни удовлетворява. Моля не разрушавайте органичната среда и роговата материя, наречена нокът, в която се развива цивилизацията ни. Просто оставете нокътя там, откъдето го взехте. За момента това ни устройва. Обектът, който видяхте с микроскопа си, е изграден от нас с цел комуникиране. Самите нас няма как да видите, тъй като сте прекалено големи и техниката ви – прекалено груба. Приемете, че както за вас галактиката е нещо огромно, така за нас обикновената молекула е нещо огромно. Всъщност както вашата планета се върти около слънцето, така и нашите обиталища се въртят около атомните ядра. Вселената е сходна на макро и микро ниво. Можете да ни унищожите, но не ви съветваме да го правите, защото под други нокти живеят наши събратя, които са готови да отмъстят чрез създаване на свръх смъртоносни вируси. Чумата е детска играчка в сравнение с тях. Ние можем да контролираме размера на вашата популация, докато вие на нашата – не. Можете да унищожите обитателите на този нокът, но на света има още много други нокти. Нека да живеем в мир. Просто оставете роговата материя на килима и не чистете с прахосмукачка поне седмица, докато не се изселим. За нас настанаха трудни времена след отделянето на нокътя от организма, който според проучванията ни има сходна генетика с тази на дъщеря ви. Моля помолете дъщеря си да не си лакира ноктите на краката, поне не със зеления лак, който съдържа токсични за нашите събратя вещества. В замяна на това ние ще се борим с гъбичките, които ви мъчат. Моля изтрийте това съобщение, след като го прочетете, за да не настане някакво объркване във вашата цивилизация. Съветваме ви да се откажете от разработването на свръхмощен микроскоп, за да можете да водите здравословен, лишен от гъбички и всякакви други болести живот.”