Dec 28, 2022, 11:46 PM

 Милана: докато имам сили - 15 

  Prose » Narratives
1019 3 9
Multi-part work « to contents
3 min reading
Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ѝ бяха и младежките вълнения на младите телефонистки, Александър на фона на блестящия хотел - нали самата тя беше млада. В същото време разбираше, че едва ли всичко е било толкова хубаво. Зад външния блясък понякога се спотаяват проблеми, а и къде тук - в този блясък, са колежките на Милана, самата Милана и съседите й, къде са и почти всички съгражадани на Наталия от малкото градче! И още много хора, които тя бе срещала досега в живота си. Приказките винаги са привличали не само децата, но и възрастните, а приказката на семейство Драгиеви колко ли беше продължила!
- Миланке, какъв е бил дядото на Александър, нали каза, че той е искал момчето да учи във Виена.
- Чувала ли си за Вельовото ханч ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Лидия All rights reserved.

Random works
: ??:??