След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем с няколко терена за къщи, така ще имаме необходимите пари за ремонта на тази сграда. Нея ще дадем под наем на архитекти, строителни инжeнери, адвокати. На друго място ще наемем помещения за магазини за вносни стоки: платове, прежди, инструменти. Има възможност да открием магазин – или в началото само щанд за шевни машини "Сингер". Убеден съм, че ще се посрещнат добре. Ще остана тук около две години, за да организирам всичко това, после ще се върна във Виена, за да завърша финансови науки.
Така започнали. Дамян много разчитал на своя приятел – архитект Янакиев, и не се излъгал в него.
При пътуванията си напред-назад той срещнал в Русе бъдещата госпожа Елена. Докато учил и работил във Виена, т ...