Million Minds 0225 Hours, Ion Cruiser "Trillion Zulu" , Neutral Planet "Infinitum Prime" Low Orbit, Solar System "Demia 33", Highly Classified Operation "Empty Eyes"... ...Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". - Сигурен ли си, че трябва да я изпълниш? Все още са живи, независимо от криогення сън. Не мислиш ли, че трябва първо да изпратим достъпните кодове до Съюза на Политическите Нации или Хегемонията и да изчакаме подобаващо одобрение? Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". - Да изчакаме казваш, а? Нямам излишно търпение за подобни глупости. Дисморфофобната кибернетизация трае достатъчно дълго време, за да ме накара да проявя агресия. Платих цяло състояние, за да доставят необходимите херметически контейнери, за да складирам органичното съзнание. Няма да са ни от нужда телата им след процеса, може да ги адресираш до СПН, ако толкова много държиш да им изпращаме нещо. Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". Секторът, в който се намираха двамата офицери на йонния крайцер "Трилион Зулу", чийто интериор приличаше на роботизиран колизеум с огромни размери, придаващ от всички страни потискащото усещане за студен метал под жива тъкан. Тревожно червени светлини играеха в отраженията из сектора, докато механизираният женски глас уведомяваше за статуса на провеждащата се нелегална операция. Офицерите наблюдаваха прави от висока платформа с малък терминал, а зад тях стояха като сиви статуи военен ескорт от шестима масивни андроида, въоръжени и оборудвани с нискомикронни електромагнетични винтовки, докато тихо от личните им дигитални асистенти, прикачени за главата им, се чуваше гласът на централното ядро, който проверяваше всеки един от андроидите. Шлемовете им приличаха на обърнат нагоре железен орелски клюн, който заплашително прoблясkваше в мрака. Долу, пред тях се намираха хиляди редици от стъклени камери, който бяха изпълнени със светло-зелена течност, а в нея спяха заловени цивилни хора от Вражеския Периметър. По телата им бяха интегрирани различни жакове и двужилни кабели, а през устната кухина преминаваше дебел стоманен кабел, откойто водеха началото си други, по-малки. Хиляди умове претърпявха тежка генна мутация, докато системата чакаше в готовност да ги клонира и заличи. Приличаше на високо технологична гробница. В края на редиците се простираше огромен полукръгал прозорец, през който се наблюдаваше черният космически фон и бледият син цвят на стратосферата на Инфинитум Прайм, докато крайцерът се намираше в ниска орбита. Гледката несъмнено изглеждаше величествено, но нямаше кой да й обърне внимание, щом някъде в далечината из камерите се чу трясък на стъкло и животински рев. Ареа 64В-Sector3, клетка D667 извън функция. Поддръжка нестабилна. С учудване, офицерите рязко завъртяха глава към въпросната камера, или по-точно, към остатъците от нея и се надвесиха над платформата, откъдето се взираха. Единият посочи с пръст към местото и изкрещя на студените статуи зад него: - Имаме ситуация, код 3! Ликвидирайте го! Визьорите на андроидите пробляснаха в червено и мигновенно се изстреляха във въздуха, оставяйки лека струя черен дим от джетовете на гърба си. Гръмкят звук от реактивните двигатели заглуши виковете на офицера, който остана километър зад тях като тъмен и неподвижен силует. - Зулу Взвод "Сартур", зад мен. - водачът на летящия като птици изкуствен интелект издаде заповед и останалите петима се наредиха зад него с точност като на шахматна дъска. Оръжията им издадоха смразяващ звук на зареждане и всички се прицелиха в една точка. - Главна цел прихваната, статус - терминация. - продължи водачът. По червените визьори на Сартурите изплува образът на двуметрово същество с кървяща плът, което крещеше с хищна ярост. От гърба му висяха свободно откъснати кабели, а главата му беше подобна на влечуго, която имаше два заострени костни шипа под очите и се въртеше във всички посоки. Зениците му се разтвориха и изпълниха склерата му с катранено черен цвят, щом съзря приближаващите машини. Побягна на четри крака към дъното на сектора. Сякаш в този момент се сблъскаха два гласа - органичен и кибернетичен, животинският рев срещу този на горящите двигатели. Отчаяният мутант бягаше през тъмните и студени коридори с необятна скорост. Изглеждаше, че бягаше да живее. Болезнените рани по тялото му и празнината в душата му биха наранили невинно око. С всяка стъпка, която той правеше, беше стъпка за един живот - поредно поемане на жизнен дъх, който топеше замръзналото му сърце. Главата му удари тъмносиния под. Глухият удар отекна в стените. Светлината в тунела се превърна в тъмнина, на стъпка разстояние, дъх прекалено къс. Мерниците на сартурските оръжия се отместиха от мутанта и взводът полетя обратно, все едно нищо не се беше случило. - Главна цел терминирана. Край. Мъчително, съществото се опитваше да диша и изправи, но падна на колене с кръв и сълзи в широко отворните си очи. Пропълзя на счупените си крака до един малък прозорец, подпря се на него и се вгледа в пищната планета. Блъсна съвсем леко по стъклото със свит юмрук и започна да дращи с нокти. Нямаше останали сили дори и да извика от болката, която го изяждаше отвътре навън. Никой не можеше да предположи какви мисли преминаваха през разкъсания му на парчета мозък, но едно беше сигурно - молеше се да живее. Бавно се сгромоляса в собстеваната си локва от кръв и органи на пода и едвам прошепна: - Сво..бода. - устата му се разтвори, а празните му очи продължаваха да гледат втренчено към Ифинитум Прайм. Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". - Да приключваме с това. Започнете отделяне на органичния разум. - разреши офицера, без да мигне и платформата бързо се спусна на долното ниво. Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Започване на заповед "Празни Очи"...