Mar 19, 2022, 9:07 PM  

Мина великолепно, като по ноти! 

  Prose
769 7 9
3 мин reading

Снощи - 19 март, от 0 до 2 часА, по програма "Нощен Хоризонт" на БНР - Хоризонт, наживо, се състоя представяне на книгата "Полет" на г-жа Росица Копукова и на моя милост. В тази книга са включени и всички стихотворения на покойния бургаски поет Йордан Захариев. Те са около 20 на брой и са били замислени като негова стихосбирка под заглавието "Попътна безнадеждност". Заглавието на стихосбирката идва от следното стихотворение на Данчо, известен с прозвището Жълтия рис:

*   *   *

В един пейзаж пътувам само
и тъмнината ме погребва.

Потъвам в себе, преминал
една ПОПЪТНА БЕЗНАДЕЖДНОСТ.
Единствен края подозирам,
началото е неизбежност.

В един пейзаж погребан - чувствам
светлинен лъч ме възкресява.


Йордан Захариев е типичен случай на много надарен поет, чието име е било известно на всички поети в Бургас, включително на местните "величия": Христо Фотев, Недялко Йорданов, Илия Бурджев. Моето скромно мнение е, че тези поети и не само те, основателно са се страхували от таланта на Йордан Захариев и не са допуснали той да бъде издаден приживе. Страхували са се от шепа стихотворения на фона на техните многобройни стихосбирки. Йордан Захариев умря на 46 годишна възраст, около месец след 10 ноември 1989г. Слънцето на демокрацията не изгря за него. Жалката сума необходима за издаването на "Попътна безнадеждност" не бе събрана и то нарочно. Едва през 1996г. някои негови познати, загризани от съвестта, издадоха посмъртно стихосбирката. Но тяхното влияние не бе достатъчно, за да се популяризира подобаващо този поет. Трагично и чисто по български! Затова големият жест на Росица - да издаде отново стиховете на този уникален поет, с помощта на един чисто алтруистичен акт, заслужава най-високи адмирации. Адмирации заслужава и водещата предаването - г-жа Мая Данчева, че даде шанс за популяризирането на Йордан Захариев в рубриката "Нощен Хоризонт" на БНР.

Възхитен съм от начина, по който протече това предаване и от прекрасната изява на Росица. Възхитен съм и от стиховете на Росица, включени в "Полет", някои от които тя прочете в ефир. Росица Копукова е безспорен и утвърден поетичен талант, пишещ мащабна поезия с лирико-философски уклон. Всеки, който е имал съприкосновение с творчеството й, е усетил как се очиства душата му от дребното и еснафско чувство, което за жалост нерядко битува в родното изкуство. От онова потурджийско начало, пръкнало се може би още от турското робство и превърнало масовия българин в радетел на фаянсовите плочки, теракот и битовизми от всевъзможен род. С една дума в радетел на чалгата и най-ниските сексуални страсти, които няма как да се издигнат до хребета на истинската и възвишена любов.

Чест и почитания, Роси! Бъди все такава и от сърце ти пожелавам да напишеш нови прекрасни стихове, с които да пожънеш много нови успехи!

П.П.1. В предаването беше засегната и темата за връзката между поезията и математиката, която се опитах да осветля максимално. Имаше и включване на ред слушатели. Изрецитирах следните мои стихотворения, поместени в сайт Откровения на линковете:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jestoko-e-2

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-sam-sred-yudi

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/syn-v-myglata-na-edinstvenata

 

както и някои други.

 

П.П. 2 Първото цялостно издаване на творчеството на Йордан Захариев се осъществи /по моя инициатива/ от Литературно-естетическия кръг "Хермес" /в който членувах/ в списание "Хермес" книжка 1, 1991г.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честита пролет на Откровенци! Бъдете здрави, сити и щастливи и привилегировани с мир!

    Сърдечно ви благодаря за коментарите, колеги по перо и приятели. Благодаря също за високите оценка и за Любими! Благодаря и от името на Роси!

    Стойчо, като рядко талантлив поет, познаващ в тънкости нещата, си поднесъл коментар, който е носител на ред прозрения и констатации.

    Бояна, задължен съм ти за стойностния коментар. Йордан Захариев е поет, към когото питая огромно уважение. Често съвестта ме гризе, защото постоянно имам усещането, че сякаш не сторих достатъчно, за да го извадя от забвението.
    И дано Бог ми даде занапред шанс да сторя каквото трябва!

    Руми, много си права за завистта. Ако чрез нея можеше да се произвежда нефт, газ и ток, ние българите щяхме да сме най-проспериращата държава в света.

    Миночка, Корс, Кремена, Роси, Елка, благодаря ви за подкрепата и съпричастността.

    Бъдете здрави и щастливи! M&M
  • Тази най- лоша, уви първа в обратната страна черта на българина - завистта. Тя унищожава българското у нас. Нямаме гордост, това поне сме си спестили, но завистта ни погубва. И затова сме виновни само ние!
    Поздравления за делото което сте сторили!
  • Поздравления! Желая още по-големи успехи и признание!
  • Специални поздравления на г-жа Росица Копукова за благородното дело да извади из забрава малкото, но ярко творчество на покойния поет Йордан Захариев! Сред непризнатите бургаски поети от времето на социализма, той беше емблематичен, със силно въздействащо творческо присъствие. Поезията му живееше, рецитирана от него и поетичното братство около него из бургаските кафенета, и бургаските улици. За разлика от осребряващите своето изпълнено с компромиси творчество, той (както и кръжецът около него), беше непрактичен и неуспяващ да се покланя на официално признаваните литературни величия и власти. Което, за съжаление, го превърна в непознат за литературните среди и за културната общественост. И въпреки тегнещата (наложена) забрава, радостно е, че едно такова стойностно творчество сега намира своите откриватели и популяризатори в лицето на г-жа Роси Копукова и Младен Мисана!
  • Поздравления за това достойно дело!
  • Поздравления!
  • Адмирации!
  • Радвам се, за всичко случило се, за постъпката човешка на Роси и участието ти, допринесло за осъществяване на този човешки акт на признателност, Младен, бъдете благословени!
  • Защо в България обичаме да се срещаме с поезията на мъртвите поети?
    Може би, защото жертвите са били в неизбежна присъда на забвение от "живите класици" на мъртвата ни литературна действителност!
    Социалистическия лагер още живее душите на "живите класици",които в действителност се оказаха "плодотворни скопци" за повалената ни духовност.
    Но кой до сега е убил творческите възжделения на цял народ?!
    Съзнателно твърдя следното:ренесансното начало тепърва предстои!
    Младен, длъжен съм да ти благодаря, че вместо нож,поставяш заедно с Росица билков лиричен балсам в раната на нашата духовност!
Random works
: ??:??