- Сянка, внимавай!
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Онова бяха мустаците на Ко Та Рак... но ти все пак внимавай, за да не споменаваме в бъдеще и твоите вежди...
------
- Загазил си! - изръмжа Буцата.
- Какво съм газил? - недоразбра Но Щен Вълк.
- Загазил си! - повтори другият.
- Какво съм за? - този път недочу вълкът.
- ЗА-ГА-ЗИЛ!!! - максимално членоразделно изръмжа събеседникът му.
- Абе, какви ги говориш?! - изсумтя Но. - Не разбра ли, че нито съм газил, нито съм за...?!
------
- Как се казваш?
- Ко Та Рак - гордо отговори Ко Та Рак.
- Аз пък не се казвам така!
- Нормално... - сви рамене Ко.
- Защо?! Да не би да си мислиш, че имаш патент за това име...?
- Ъъъм...?! - озадачено се почеса зад ухото котакът. - Дали не пропускам нещо...
------
- Ходи ми се до тоалетната! - измрънка Ко Те.
- Ще ходиш, когато излезем! - отсече Ко Та Рак.
- Лошо ми е! - измърмори Мър Мър.
- Ще повръщаш в раницата си! - котакът бе безапелационен.
- Виж какво, чичо Ко - подхвана Мър Мяу. - Не ни се ходи!
- Наистина ли? - поиска потвърждение Ко.
- Да!!! - в един глас потвърдиха трите котета.
- Ами така кажете - сви рамене Ко Та Рак. - Какво ми мрънкате и си измисляте тъпи оправдания... значи няма да ходим.
- Наистина ли?! - не можаха да повярват котетата.
- Естествено - махна с лапа Ко. - Да не мислите, че на мен ми се ходи там...
------
- Хъм - изсумтя Ръмжачът и се почеса по носа.
- Мога ли да ти бъда полезен? - любезно попита Пис Кас О.
- Амиии - смутено проточи вълкът. - Чудя се нещо...
- Кажи, кажи - подкани го художникът.
- Абе, тази картина да не е с главата надолу? - изтърси Ръмжачът.
- Уф! - обидено се фръцна Пис Кас О и се изнесе нанякъде.
- Мдаам - сви рамене вълкът. - Сигурно е надолу с главата...
------
- Мекица, Бекон - изръмжа Буцата. - Действайте!
- Оф! - въздъхна Но Щен Вълк. - Добре де! Хайде, Мекица.
- Какво?! - възкликна Вълк в Сянка. - Мислех, че съм Бекон!
- И какво те е накарало да мислиш така? - учуди се Но.
- Защото на теб повече ти отива да си Мекица - сви рамене Сянка.
- Защо така?! - вдигна вежда Но Щен Вълк. - Да не ти приличам на Мекица?
- Амиии... - проточи другият вълк, обаче бе прекъснат:
- Хей! - изръмжа Буцата. - Мислите ли да се задвижите най-после?!
- Не и преди да се разберем кой е Мекица и кой Бекон! - изръмжа му в отговор Вълк в Сянка.
- Хъм - изсумтя Буцата. - Трябва да престана с прякорите...
------
© Стоян Вихронрав All rights reserved.