- Как е, Ко?

- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.

- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.

- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.

- Ооо - проточи вълкът. - Ясно...

* Естествено лапата с лъжицата.

------

Тъмнина... Едва доловимо прещракване... Леко изшумяване... После тих шепот:

- Добре... - прошепна Гар Ван. - А сега да се погрижим за кучето!

- Хъм... - скептично прошепна Сянка. - Би трябвало да знае номера с пържолите!

- Няма начин - махна с ръка сенчестата. - То е просто тъпо животно...

- За разлика от нас - облиза си лапите Ко Та Рак, след като бе омел въпросната пържола. - Ммм, вкуснооо... - и директно заспа.

- Та какво казваше? - вдигна вежди в мрака сянката.

- Ти носи Ко - сви рамене Гар Ван. - А аз ще се погрижа за пазача.

------

- И после какво стана? - попита Сержант.

- И после той се подчини на стадния инстинкт... - сви рамене ефрейтор Верг. - Като всеки идиот.

- Вълците нямат стаден инстинкт! - намусено измърмори Но Щен Вълк.

Тук Верг подбели театрално очи.

- Така е - потвърди Вълк в Сянка. - Глутницата е сбор от индивиди, а стадото - от овце... Виж за тълпата - продължи да бърбори той. - Тълпа е сбор от... идиоти... или, както е казал великият философ, коефициентът на интелигентност на една тълпа е равна на коефициентът на интелигентност на най-неинтелигентния разделен на броя на участниците в нея.

- Най-неинтелигентният?! - вдигна вежда Сержант.

- Е - сви рамене Сянка. - Все пак съм културен...

------