Nov 25, 2011, 11:02 AM

Миниатюри 

  Prose » Narratives
688 0 1
1 мин reading

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.

- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...

- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.

- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.

- Не - отговори му котакът. - Защо?

- Щом е нямало зайци - сви рамене вълкът. - Не ми го разказвай.

- Само за ядене мислиш! - изсумтя Ко Та Рак.

- Нали знаеш? - тупна с лапа по рамото приятеля си Но Щен Вълк. - С какъвто се събереш, такъв ставаш...

------

- Откога сме будни? - изсумтя Но Щен Вълк след поредната чаша кафе.

- Сигурен ли си, че сме будни? - контравъпросира Вълк в Сянка. - Може би сладко си спим и просто сънуваме, че будуваме...

- А ти сигурен ли си - прекъсна го Вълк. - Че вместо да будуваш, не си започнал да бълнуваш?

След този реконтравъпрос Сянка помисли за момент и после чистосърдечно си призна:

- Не...

------

- Махни се от мен... кюфте! - изръмжа Буцата.

- Не бях ли бекон?! - учуди се Но Щен Вълк.

- Беше "бекон" преди да се пльоснеш така върху мен! - изсумтя Буцата. - Защо си толкова тежък?!

- И ако искаш да знаеш - засегна се вълкът. - Въобще не съм дебел!!!

------

 

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??