5 min reading
В тъмната стая хлад нахлуваше от зеещата врата и печката отдавна беше угаснала. Чуваше се само насеченото дишане на Стоян, който лежеше на земята. Беше се обърнал на една страна и се беше свил на кълбо. Не можеше да се помръдне. Тежък ритник се стовати в бъбреците му и дебел глас изкомандва:
- Дядка, казвай къде са парите!
Стоян мълчеше. Вече нямаше въздух да им повтори, че няма пари - цигарите му го бяха взели, пък и сега от боя едвам дишаше, толкова го боляха ребрата. Стоян имаше сладък порок от млад още - цигарите. Няколко пъти се опита да ги откаже, ама не успя и се предаде на изкушението.
Бяха уморени - те да го бият, а той да търпи.
Бяха двама, млади мъже, на двадесет - двадесет и пет годишни ги правеше. „Срамота!" мислеше си Стоян. „Млади, здрави и прави мъже, а тръгнали да грабят, вместо да се хванат на работа!"
Единият го познаваше - син на неговия приятел Тошко. С Тошко поработиха някоя и друга година заедно в рудника, ама една нощна смяна цяла камара камъни се изсипаха върху ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up