Дори не знам откъде и как се е появила. Сега дори се чудя дали реално е съществувала. Казваше се Мира. Изведнъж нахлу в малкия ми детски свят и... не беше като мен. Странно е, но мислеше по различен начин, а чувстваше точно като мен.
Баща и е починал, когато е била на пет. От рак. Дори не знаех, че раците могат да убиват, а ето че нейният татко беше мъртъв. Постоянно идвал до кошарката й и й разказвал приказки. Татко й е бил много висок. Представях си го като голям мрачен силует, черен костюм, сянка, но знаех, че се е усмихвал - винаги, когато види дъщеря си. Тя ми разказваше за него, а аз виждах как силуетът се приближава до кошарката й, пада и не помръдва.
Мира е била на пет, когато трупът на татко й е лежал на пода до легълцето й.
Разбирах, че баща й е на небето при моя дядо. Двете стояхме на терасата с часове, гледайки облаците, защото татко й беше отпътувал към тях. Понякога в облаците се отваряха прозорчета и татко й, заедно с моя дядо, се показваше оттам. Усмихваха се и ни махах ...