Григо Палийски с последни усилия се задържаше на ръба на скалата. В израза на лицето му имаше нещо необичайно. Дивият вой на вълните лудо го привличаха. В момент, когато беше готов да полети към бездната, по някакво чудо, върху дясното му рамо кацна бяла чапла. В човката си държеше червен рак, покрит с зелени водорасли.

   Палийски грабна червения рак от човката на чаплата и го пъхна в джоба си. От там той пролази по сакото му. Лазенето му беше бавно, но острите му шипчета се забиваха все по-здраво и по-здраво. Стигнаха до шията. И в този момент, нещо спря бавния му ход. Върху ухото на Григо Палийски кацна малка, сива мушица. Крилатото насекомо най- сетне спря това катерене на червения рак. Той замахна с ръка, но тя се настани върху носа му. Това още повече го вбеси. Замахна наново, но крилатото попадна върху щипките на червения рак.

- Най-сетне, досадна мушице!

- Кой е досаден? - изстена тя с тънкото си гласче. Ти си досаден! Помниш ли как нарече Янев пред директора Стамов, че бил отличен катерач и мръсен подлизурко? А не виждаш себе си, как изкустно забиваш острите си шипчета и искаш да заплетеш интриги между двамата, а?

   И в този момент, някой силно го разтърси по рамото.

- Събуди се, че ще закъснееш!

   Беше жена му.