Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепереха.Отчетох като грешка, че не се е консултирал отрано с психиатър, но запазих мнението си за себе си. Ние психиатрите сме научени да проявяваме такт.
Подканих го да седне и го помолих да сподели какво го мъчи.
Той си пое дълбоко въздух и започна да разказва:
– Преди година катастрофирах. Получих фрактура на черепа и се наложи да ми направят три операции. Известно време бях в кома. – Той наведе глава и ми показа белега на тила си. – Та значи оправиха ме хирурзите, но остана един проблем…
– Продължавайте – подканих го аз.
– Обонянието ми се засили неимоверно.
– Моля?
– Ами не знам как по–точно да се изразя! – Гледаше ме някак лошо, сякаш му бях виновен за нещо. – Просто подушвам всичко.
– Ст ...