Докато бъркам миш-маша потъвам в детските си спомени на село.
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата пристъпва от курника.В мантата си носи пресни яйца. Помня ги топли бяха, когато ми ги подаваше да ги нареждам в мазето на хладно.Топли и малки като детските ми ръчички.
Усмивката на баба грее на лицето както винаги.Умееше да се радва на дребните неща в деня си.Нещо, на което аз все още се опитвам да се науча.
С бавни стъпки стига до печката с дърва , пресяга се и слага дърво, за да я засили. Не бързаше, никога не бързаше.И на това също се уча, не мисля, че някога ще успея в този живот. Аз винаги бързам.
Вади почернелия тиган и мас от буркана.Реже червените печени чушки, имат малко черна обелка по тях, чувам я да казва:
"-Не им пречи! Даже е по-вкусно така.Ми той живота не е само бял, маме! ...