Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо съществено от описанието...
Всекидневното взиране го убеждаваше все повече и повече, че обектът съществува.
Понякога, докато я наблюдаваше, тя изчезваше. Мислеше си, че е игра на уморените му очи или пък наистина е започнал да халюцинира...
Но когато пак се появяваше, щастието го обливаше с топлите си вълни и го караше напук на всичко да стигне до нея и да я докосне...
С гъсторазположените си пъстри цветя и зелени листа беше една своеобразна малка планета, но ограничена и разположена на високо ниво. Разбира се, добре знаеше, че растителният свят винаги се разполага на ниските нива, но всяко правило има изключение...
А пък и го блазнеше мисълта да се представи пред Кръга като откривател. Блазн ...