Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече, да знаеш! - опяваше тя, чак му се заканваше и на косъм бе животът му наопаки да обърне.
Той цял месец гюмета сковава, мюрета вече си накупи, пушката си смаза, патрондаша си приготви, пък и с приятелите се наговори, а тя, заради женските си прищевки, иска всичко туй на вятъра да иде! Да, ама няма да стане! Мъж е той, а не ти е някаква лукова глава! Ей и кучето - Джони Хитрото, и то за лов е готово. От тъмно още неспокойно върти опашката си и по петите го следва. Само майка му - баба Катина, този път му изневери и на страната на противника мина, та сега и тя, на свой ред, по-намръщена отвсякога, занарежда:
- Къде отиваш, мама, къде? Млада булка като слънце вкъщи оставяш, че да вървиш да гони ...