- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподелени. Дори сега, когато пиша тези редове мисля за нея. Мисля за нея от момента, в който отворя очи сутрин до мига в който заспивам, и дори тогава тя прониква в сънищата ми и разтърсва вътрешния ми свят. Минава през мен като земетръс, който ме разлюлява из основи и повече не мога да бъда този, който съм. Рухвам и се разпилявам на хиляди парчета, започвайки да се рея из нищото, превръщайки се в част от него.
Тази история може би е истинска, и може би хората и имената в нея са такива. Кой знае? Дори аз не съм убеден вече дали съм истински и дали наистина пиша това. Антидепресантите които пия може би помрачават съзнанието ми и не съм сигурен дали мога да вярвам дори на собствените си мисли. В едн ...