Отново е вечер и отново потъвам в мисли, тези странни и жестоки мисли.
И така! Ето, че дойде мигът, в който двете влюбени сърца трябваше да се разделят за много по-дълго време.
Младежът замина за чужбина, а това беше само за две седмици.
Две седмици, които бяха като векове наред за девойката.
Момичето започна да се чувства измамено, без да знае какво всъщност се крие зад това странно чувство.
Докато младежът не спираше да я търси денем и нощем, тя страдаше от тази странна и още толкова неприятна мисъл, че той може би я лъжеше.
Така един ден Тя случайно бе решила да провери какво всъщност можеше толкова да я мъчи.
Прерови доста страници в интернет, докато не се натъкна на един албум, в който нейният Любим беше с уж "бившата си приятелка".
Снимките, които момичето откри, не бяха от преди, а бяха от времето, в което тя се молеше на младежа да се върне при своята любов.
Когато той ù се призна в любов и уж вярваше в силата на това чувство.
От времето, в което тя търсеше помощ за болната си майка и единственото, от което се нуждаеше, беше помощта и любовта на някого, с когото щеше да бъде щастлива.
Вечерта, когато Тя откри тези снимки, се чувстваше предадена, унижена и нещастна.
Тогава тя реши да сложи точка на всичко и да започне начисто, защото се бяха минали повече от 6 месеца и не искаше още толкова да бъде мишена на подигравките му.
Момичето се обади на младежа и му изпрати всичките снимки, без дори да очаква обяснение за тях, тъй като си мислеше, че е много по-лесно да го забрави, отколкото да се бори с глупостите, които беше извършил той.
Но ето какво се случи!
Младежът обвини девойката за всичко, което беше достатъчно за тяхната раздяла!
Думите му бяха следните -
"Ти си виновна за всичко, защото ме отряза, докато те молех за обич.
Аз бях самотен, бях тъжен и се чувствах ненужен на този свят.
Единственото нещо, за което мислех тогава, беше ти, но какво направи, когато ти казах, че те обичам - ти просто замълча и ме отблъсна от себе си.
След което аз, разсъждавайки чисто по мъжки начин, реших да отида при нея
(при другата).
И знаеш ли какво стана? -
Бях там само за два дни, докато не разбрах, че единственото, което искам, си ти.
Докато не разбрах, че истинската любов, за която мечтаех през целия си живот, беше точно ти.
След което се прибрах на село и две седмици нямах никаква връзка със света.
Мислех само за теб.
Ден и нощ ревах като дете, докато не реших, че каквото и да ми коства, ще бъда отново и завинаги с теб."
След тези думи момичето попита младежа -
"Добре, но след като човек обича някого, как е възможно да бъде с друга?
И защо не ми сподели всичко това, след като се събрахме и знаеше, че никога не съм създавала проблеми и че никога не съм задавала въпроси спрямо бившата ти.
След като знаеше, че вярвам в теб и не бих се разделила с теб, щом това се е случило, докато не съм искала да бъдем заедно.
След като всичко това не е грешка според теб, защо тогава го скри, знаейки, че някой ден може да разбера за това?
Или защо не се върна при нея, като си мислел, че всичко между вас може да се оправи?
Докато те молех да се върнеш при нея, защо продължи да ме лъжеш?"
Младежът упорстваше със своята история, за това как мислел за нея, колко я обичал и хиляди мили думи, прикривайки се зад това, че тя някога го бе отблъснала.
Тогава двете девойки, които бяха жестоко лъгани от този младеж, който не знаеше реално какво иска от живота, се срещнаха, за да разкрият лъжата, в която бяха омотани.
Толкова жестоко омотани, като че ли беше картина на мрежата на паяк, където две пеперуди безнадеждно се мъчеха да се спасят.
След разговора им и двете бяха променили начина си на мислене.
Решиха да се съберат тримата лице в лице и да си изяснят някои неща.
Но ето че младежът пак беше омотал своята мрежа, и то толкова усърдно, че единственото, което се случи, бе, че двете момичета останаха с една глупава караница.
Младежът се върна от чужбина и дойде първо при девойката, която лъжеше вече от доста дълго време, лъжейки бившата си, че е зает и ще се върне следващия ден.
Призна се в любов на девойчето, в която младата и глупава пеперуда за пореден път повярва.
Но ето, че въпреки времето и забравените неща, имаше нещо, което гризеше душата на тази девойка.
Всяка секунда, щом бяха заедно, тя се поставяше на мястото на бившата му и се чувстваше некомфортно, мислейки си, че щом той е бил при нея, разсъждавайки чисто по мъжки начин, защо да не го направи и с нея.
Всяка вечер се лееха сълзи и времето дори изглеждаше по-мрачно отвсякога.
Вече слънцето не грееше както преди и луната като че ли плачеше с раненото сърце.
Болката ден след ден нарастваше все повече и повече, но момичето се опитваше да преодолее всичко това сам-само.
Не каза нито дума на младежа, мислейки отново само за неговите чувства.
Тя беше много наивно влюбена в кръвожадния паяк и нито за миг не се замисляше за своите чувства, за страха си, че може да бъде убита в мрежите му.
Девойката се чувстваше виновна за всичко, а всъщност самата тя беше за съжаление.
Толкова дълго време този младеж се е подигравал с чувствата ù, а тя се бореше освен с чувството за вина и с болестта на майка си и с нечестността на съдбата.
Това беше ситуация, в която тя никога не е очаквала да попадне.
И така се мина доста време, младежът отново бе заминал за чужбина.
Тогава някои неща се повториха, но този път двете девойки просто се караха, вместо да решат проблема с паяжината веднъж завинаги.
Младежът отново се върна, като този път мрежата му беше по-здрава от всякога
и беше сигурен, че няма нещо, което да я разруши.
Единственото, което знам сега е, че бившата му се беше върнала при него, вярвайки, че той обича само нея.
А през това време паякът беше уловил и двете пеперуди здраво в паяжината си.
Девойката се опита да изясни нещата, но след толкова несполучливи опити реши да остави всичко на времето.
Защото времето е единственото нещо, което може да разбере любовта и всички останали чувства.
Дойде празникът на студентите, когато младежът и девойката бяха решили да приключат своята връзка по желание на девойката.
Тя призна своята безкрайна обич, която е изпитвала някога и която ще продължи до края на дните им, прекарани на този жесток свят.
След което го помоли за раздяла и единственото нещо, което искаше в замяна, беше неговото щастие.
Тя искаше всичко това само защото знаеше, че връзката им няма щастлив край поради ред причини.
Тя искаше той да продължи живота си без нея и да бъде винаги щастлив, при което младежът я помоли за дата и място, където някога може да бъдат щастливи.
Младата дама му отговори, че това никак не е добра идея и му отказа.
При което младежът сам предложи дата и място и така бяха решили някога и някъде си да бъдат щастливи - отново може би.
Те нямаха сили да се разделят веднага, въпреки че момичето изпитваше ужасяваща болка при мисълта, че той отново се подиграва с нея.
Страхът, че отново е измамена, не я оставяше нито за миг намира.
Продължиха да се виждат, но много по рядко и много по за кратко.
Девойката започна да се чувства далечна и сякаш чувствата им бяха по-студени.
Ето, че вече бялата и студена зима чукаше бясно на вратата.
Момичето замина с разбито сърце към дома си, където също нея очакваха много добри неща.
Където картината стана още по-мрачна за нея.
След като семейството ù разбра за младежа, я накара да избере между него и тях.
Тя беше дала своето решение отдавна...
Мислите ми леко са замъглени, но все пак нощите са безкрайни и ще продължа с това писмо, но малко по-късно!
Мислите са велико нещо, стига да знаем къде и как да ги ползваме!
(Следва продължение)
Анна Хубенова Соколова 2011 март 27
© Мим Миме All rights reserved.