Здравей, мило дневниче,
има нещо в неделя вечерта, което е наистина много, много депресиращо. Знам, и аз помислих, че е заради факта, че на следващия ден започвам училище. Но съм усещала същото и през ваканции. Не мисля, че е толкова просто… Може би е само чувството, че всичко започва отначало? Дори и да не започва, просто самото чувство…Че утре пак ще звънне тъпата ми аларма в 6 часа, пак ще искам да я хвърля през прозореца и да спя цяла вечност. Сякаш не съм спала никога през живота си и точно сега е най-удобният момент да го направя. Гравитацията и всички съществуващи сили се обединяват в един ураган от магия и мощ и ме теглят към уютния, топъл, удобен креват, но алармата ми казва, че трябва да ставам. Без обяснения, просто трябва да ставам. Точка. Трябва да напусна своята крепост и да се хвърля в студения, скучен и лош свят. Трябва да бързам да не закъснея да се видя със същите скучни хора, да върша така обикновените си задължения в училище. Трябва да отговарям на изискванията на С ...