Мислите на една 18-годишна
Здравей, мило дневниче,
Пак съм аз. Днес се прибирах вкъщи след страхотно изкарана ваканция с приятеля ми в София. Мразя това чувство на пустота, когато се прибера у дома след като съм била някъде другаде за известно време и съм си прекарала чудесно. Някак си осъзнавам, че всичко започва наново – училище, учене, проблеми, скука, стрес, натоварване… Но докато се опитвах да се сместя на седалката в автобуса, чух едно дете зад мен да казва, че се страхува от паяци. Засмях се, но това ме накара да се замисля от какво аз се страхувам…
Страхувам се от това, че в днешния свят е изключително трудно някой да остане с теб въпреки всичко. Преди хората се срещат, влюбват се и прекарват живота си заедно до старини. Сега могат да са заедно с години, да се оженят, и пак да се разделят. Плаши ме това, защото ме кара да губя надежда в хората. Те непрекъснато прикриват това, което са, правят се на други и всичко само защото се опитват да задържат човека до себе си… Не мисля, че трябва да е толкова трудно, колкото е сега. Страхувам се, когато приятелят ми отклони някоя моя целувка, защото това ме кара да си мисля, че вече не съм тази, която преди в очите му бях. Знам, че това не е така и се дразня на себе си, че понякога съм толкова параноична, но какво да направя, такава съм… Страхувам се, че по някое време хората до мен ще намерят нещо, което не харесват в мен и затова ще си тръгнат. Страхувам се, че някой ден ще се събудя и всички ще са си тръгнали, защото не съм достатъчно добра… Не искам повече хора да си тръгват. Толкова е трудно да си щастлив в този свят… Знаеш ли, не мисля, че ще дойде момент, в който ще бъда напълно сигурна в нещо и някого… Искам просто гаранция, че ако влезеш в живота ми, оставаш там, много ли е?
© Диляна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за коментарите! Аз нямам ниско самочувствие, никак даже. Умна, интелигентна съм и много обичана. Имам всичко, дори предостатъчно, а за реализацията - разбира се, че работя по въпроса, подготвям се усилено да уча медицина. Нищо не ми липсва, това бяха просто мисли, които ме връхлитат на границата на безгрижния детски свят и света на "големите".
-
Защо живееш, за да се доказваш на другите? Докажи се на себе си и точните хора ще те намерят и ще останат. Но да искаш на 18 гаранции, че който влезе в живота ти ще остане завинаги е доста наивно. Първо намери себе си и своя път, отърси се от страховете (точно тези не си заслужват и ти пречат да бъдеш щастлива). Вместо да се радваш на това, което имаш ти мислиш как ще го загубиш. По-добре помисли дали така не предизвикваш лошото! Мисли позитивно, за да ти се случват хубави неща.
-
Здравей, мило момиче!
Днес прочетох записката ти и реших да ти пиша.
Ти си това, което си. И ако за някой не си достатъчно добра, това не е твой проблем. Няма нужда никого да задържаш, защото който те обича ще бъде до теб въпреки някои твои кусури. Всички имаме. Когато се влюбваме в някой, ние се влюбваме в това, което харесваме. Когато се запознаем и другите черти на този човек, ако го обичаме просто ги приемаме.
Колкото до теб и твоите качества... Аз не ги знам какви са, но знам едно. Човек има такава любов и такава връзка, каквато самият той смята, че заслужава. Ако ти смяташ, че си недостойна за някого, вероятността и той да реши това е огромно. Не можеш да очакваш хората да те ценят, ако ти самата не се цениш и обичаш.
В живота ти ще има хора, които ще влизат и после ще си отиват. Понякога това боли. Но така трябва. Те са дошли при теб защото в този момент от живота ти ти си имала нужда от техните уроци, от тяхната помощ. Когато ти си се променила и имаш нужда от друго, те излизат от живота ти ли пък... ти от техния. Понякога това ни тежи, защото ни е страх от неизвестното. А то неизвестното може да е много по- хубаво от настоящето, нали? Защо тогава ни е страх да се запознаем с него? Казваш, че е трудно да си щастлива? Не е трудно! Въпрос на личен избор е. В живота има от всичко – радост, мъка, щастие, тъга, трудности, изпитания, подаръци, изпити, награди. Ти избираш върху кое да фокусираш вниманието си. Върху доброто или лошото. Върху красивото или грозното. Дали да благодариш за това , което имаш или да мрънкаш, че нещо ти липсва. Дали да обичаш или да се страхуваш. Дали ще живее или вегитираш. Ти избираш! -
Страхът е нещо страшно. Казваш, че е трудно човек да бъде щастлив. Така е когато се страхуваме. Ако те е страх някой да не те напусне, няма как да си щастлива, ако те е страх от хорското мнение, няма как да си щастлива, ако те е страх да бъдеш себе си, заради другите, няма да бъдеш щастлива.Единствения начин да си истински щастлива е да се отърсиш от тези си страхове и да живееш своя си живот. Тогава ще видиш колко е лесно. Трудностите си ги създаваме сами и то най-вече от страх да не бъдем отхвърлени. Бъди смела и се радвай на живота, а тези които те оценят заради самата теб ще бъдат твои завинаги. Поздрави за написаното. Хареса ми
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Страхувам се, че по някое време хората до мен ще намерят нещо, което не харесват в мен и затова ще си тръгнат."
Представих си, че някой друг се страхува, ти да не си тръгнеш от него ...Това е животът - въпроси, страхове...а между тях мигове щастие.