МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който се беше навел, за да може да достигне мръсното ухо, подир което извил глава и замижал с очи се тътреше и самото Семе.
Сега ми е комшия, приятел е на целия квартал, фен е на Загорката и на Сантасето, и ако се кандидатирам за кмет, него ще главя за имидж-мейкър. С него навремето дигнахме целия пионерски лагер да ни търсят из Сливенския балкан, но това е друга история от по-късни времена, а тази е от около година след като откриха новия, училищен, закрит физкултурен салон. Имаше вътре кон, коза, шведска стена, съблекалня за момичетата с уж замътен джам и всичко беше с лъскав паркет – гордост на директора и мор за чистачките.
Пишеха ни отсъствия, ако не влизаме по физическо и много завиждахме на ...