5 min reading
Легна под храста с изплезен език. Едва си поемаше дъх от бягството. От нейната, някога лъскава козина, не бе останало нищо. Вече цялата бе покрита с пръски кал. По опашката имаше закачени бодли от трънливите шубраци. Ослуша се нервно. Наоколо цареше тишина и започна да облизва раните си. Постепенно се болките намаляха. Реши да посъбере сили, за да продължи бягството си. Продължи да се почиства, но умората надделя и задряма. Доколкото можеше да направи това една вълчица. От време на време цялото и тяло нервно потрепваше. Надигаше глава и някакви спомени я караха да се озъбва към посоката, откъдето бе дошла. Но тишината я успокояваше и отново отпускаше глава. И засънува своята глутница, която бе я изоставила.
Роди се със странна окраска. Нейният баща бе подивяло домашно куче, което си бе заиграло с майка и. Тя приличаше повече на куче, отколкото на вълче. Това накара по-големите да я избягват, но родените с нея я приеха дружелюбно. Тази пролет се родиха малко женски вълчета. Повечето бях ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up