Легна под храста с изплезен език. Едва си поемаше дъх от бягството. От нейната, някога лъскава козина, не бе останало нищо. Вече цялата бе покрита с пръски кал. По опашката имаше закачени бодли от трънливите шубраци. Ослуша се нервно. Наоколо цареше тишина и започна да облизва раните си. Постепенно се болките намаляха. Реши да посъбере сили, за да продължи бягството си. Продължи да се почиства, но умората надделя и задряма. Доколкото можеше да направи това една вълчица. От време на време цялото и тяло нервно потрепваше. Надигаше глава и някакви спомени я караха да се озъбва към посоката, откъдето бе дошла. Но тишината я успокояваше и отново отпускаше глава. И засънува своята глутница, която бе я изоставила.
Роди се със странна окраска. Нейният баща бе подивяло домашно куче, което си бе заиграло с майка и. Тя приличаше повече на куче, отколкото на вълче. Това накара по-големите да я избягват, но родените с нея я приеха дружелюбно. Тази пролет се родиха малко женски вълчета. Повечето бях ...