Младият рибар

Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хоризонта, но се сетил, че си е забравил рибарските такъми на брега. Нали ви казах, той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Освен това бил и доста мързелив и не му се искало да се връща, а продължил да гребе.
Когато разстояниятa до брега и хоризонта се изравнили спрял. Извадил от торбата си недоядена виенска кифла и я надробил във водата около лодката и зачакал. Минали няколко часа, но така и не се появила риба. И тъкмо да си тръгне, от водата се подала една едра черноморска скумрия и му заговорила с човешки глас:
- Мараба, пич, и мерси за кифлата! Все бях виждала рибари, ама ти си феномен. Ловиш риба с виенски кифли. Понеже ме зарадва днес, имаш право на три желания, които ще ти изпълня.

Рибарят, макар и млад, бил виждал какво ли не, но такова едно явление говоряща скумрия му било непознато. Дори когато на концерт на Лепа Брена звездата го цункала по бузката, не се бил толкова втрещил. А на всичкото отгоре и страдал от години от хронична обструктивна белодробна болест и в момента имал и остър бронхит, та въпреки че искал, не могъл и дума да обели. А скумрията това и чакала. Огледала го от глaвата до петите и видяла, че такъв балък трудно ще срещне втори път. Усмихнала се свежо и го попитала:
- Пич, откъде си купи моряшката тениска, много е готина. Навремето гледах един филм с Жан Пол Белмондо, приличаш ми много на него. А той, бронхитът, хроничният, си е сериозно заболяване, не е шега работа. Трябва да спра с тея цигари - си помислил младият рибар и продължил да мълчи. Само се усмихвал леко под мустак.
- Искаш ли да ме водиш на кръчмата на първа буна - попитала скумрията - Има прясна цаца и оранжада.
Рибарят, макар и млад, разбрал, че с риболова е до тук. А и имал право на три желания, защо му е да кисне по цел ден виенски кифли в морето. Кимнал с глава в знак на съгласие и приел поканата на скумрията. С прилив на сили, макар и онемял от хроничния бронхит, загребал в обратна посока. Хоризонтът се отдалечавал все повече, а скумрията весело подскачала около лодката и следвала рибаря.
Седнали на маса близо до водата. Рибарят говорел тихо и вдъхновенo за морето, за хоризонта и за залеза, а скумрията в това време си поръчвала вече трета порция цаца с оранжада. Така я карали няколко години. Оказало се, че не само младият рибар е болнав. Скумрията имала лека форма на старческа деменция, въпреки младостта си и без да иска забравила за трите желания на рибаря. Дори напротив, оказало се, че тя има желания и то не три, а цяла дузина. А бронхитът се влошавал и рибарят дума не продумвал. Само леко се усмихвал. И гребял той всеки ден от брега до хоризонта, киснел виенски кифли в морето и чакал да хване нещо. Скумрията през това време съвсем затлъстяла, то това ядене, тая цаца с оранжада ебава яко фигурата.
Един ден прочел младият рибар в местната преса за появата на ново лекарство против хроничен бронхит. Закупил си го и започнал с лечението. Бронхитът минал като по чудо и рибарят си възвърнал отново гласа. Първото нещо, което казал, било - Да еба вашта мама и комунисти... Псувал така седем часа и седемнайсет минути, без да се повтаря, като подкарвал всички наред по хронологичен ред и накрая завършил със скумрията.
Заварил я, както всеки ден, на кръчмата на първа буна, хапваща цаца с оранжада. Качил я в лодката, загребал в посока хоризонта и когато брегът се скрил, хвърлил тлъстата и разплута скумрия в морето. А тя била толкова тлъста и тежка, че потънала веднагически и се скрила от погледа му. Рибарят си извадил една виенска кифла от торбата, изял я и потеглил обратно.
Когато стигнал до брега, разпарчетосал лодката, запалил огън с нея и три дни ял, пил и се грял на него. Вече не псувал, а само се усмихвал. От бирата било това, защото много бил пил. И повече никога не ходил за риба. Винаги, когато му се дояждало, прескачал до рибната борса. Хем не била скъпа рибата, хем нямало нужда да се лашка по цял ден в морето и да го храни с виенски кифли. А и борсата работела денонощно.

Забравих да спомена в началото, че младият рибар бил шеф на частна борса за чорапи и дамски чорапогащи. Риболовът му бил просто хоби. Бил.

Пишпунта Михайлов

19.03.2010