... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две.  Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в гърдите ти.

И накрая, след като се бях помирила с миналото, след като бях приела настоящето, чух горчивата истина. Истина, която ме заля като... ледена вълна... пак... и пак, и пак... Вълните в морето са тихи в сравнение с тези, които бушуват в душата ми... целият ми живот се превъртя на лента, стигнах до утробата ти, но само там беше още тихо. Аз седях и слушах, сякаш бях призрак – дух, невидима, така, както никога не ме е имало.

Гласът ти беше равен, очите невиждащи, а сърцето студено като камък. Тогава разбрах, че аз все още съм твоето минало, от което ти все още панически бягаш, тогава видях как твоята ръка никога не е милвала, а е държала на разстояние, тогава разбрах как угоднически страхът те е криел, как чрез него предизвикваш съжаление, как чрез подаяния предизвикваш овации.

 Ти стоеше там, грозна като смъртта и сякаш ми казваше: „Какво толкова, аз те прежалих  още тогава!!„,- сякаш бях хвърлена на бунището – отново.  Живяла съм толкова години с твоя грях, живяла съм толкова години с твоята вина, търсех причина да ти Простя, исках да те приема – ти беше неизменно в сърцето ми. Сърцето ми остана празно, каквото винаги е било. Моето сърце, на което ти даде живот, но не го прие, моят живот, който не е бил нищо  за теб - аборт. Пускам пак спомените в реката на забравата, пускам да си вървят, за да мога и за да си тръгна. Съвестта ми е чиста, Духът ми е несломим, Пътят ми никога не се е пресичал с твоя и сега е още по-свободен  и като че ли мога да дишам с пълни гърди. Тръгвам си, за да забравя, ако мога. Толкова години бях затворила тази врата, но държах ключа в ръката си, сега го хвърлям и пак ще забравя, този път Завинаги.

  В живота има непростими истини, аз не мога да простя и ти не поиска прошка от мен. Дано Господ да ти прости!!...