Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички ме харесаха и... едва ли не трябваше да се женим тия дни. Майка, като го видя и хлъцна, а и той така умееше да говори, че може да замая почти всяка жена. Но защо и мен? Бях му казала, че не съм ходила на бар. Готово. Идва нашето момче и моли майка да ме вземе от нас в девет вечерта и да ме върне на другия ден по обед. Казва й да не се притеснява, че всичко ще бъде наред. Майка си припада от щастие, че ще излизам с толкова галантен кавалер.
Отиваме на бар. Сервират ми, поканил е и приятели да ни е по-весело. След бара отиваме на гости в Бояна. Хората се грижат да ни е добре, а той е мил, мил, та и отгоре. Пита ме дали ми е добре, а аз му отговарям: „Много ми е тъпо!" След няколко дни ме води н ...