МНОГУ СЪМ... ОНУЙ
Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи - толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
И тя си записва. Ина дибела титрадка е напълнила. Голяма помощ ми й тъз титрадка.
Виднъж съм казал - спейки: „Кво правиш, бе?!" И кат са събудих, поглеждам в титрадката и гледам - тъз фраза. Рекух си: „Ей гу заека!"
Седнах виднага и ей гу ко` са получи:
„Кво правиш бе, чадо нинагледну?!
Тюфлека ша си изгуриш!
Ф кривата да димиш е вредну:
можи да са поболиш!"
Туй е за синковеца. Щото той е дети-чуду: пропуши ощи приди да проходи. Ама сига думата ми не е за негу.
Виднъж, пък, съм казал следнуту нещу: Ай стига, ма...
Жината (тя с тъз титрадка кара нощна смяна, ама какту виждати от по-горе - си струва), записала гу на момента и сутринтъ ми съ отчети. Кат, гу видях и ахнах, щоту виднага ина дълга пуема съ роди ...