9 min reading
Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам. Този тръпчив вкус на предчувствието не би могъл да бъде без последствие.
Аз съм скучен човек и това е типична особеност на неудачника, с дъх на обреченост. По принцип, тя обича забавните събеседници, какъвто очевидно, не съм. Вероятно не мога да се справя с намерението си да изглеждам такъв, въпреки че стигам до предела на престараването. Отегчението ѝ не може да бъде заменено и тя вече не старае да го прави. За разлика от онзи „смешен човек” на Достоевски, аз съм скучен човек, но това вече го споменах. Освен това съм прекалено нормален и те изобщо не го коментират, дори не ме заобикалят по улицата, което е показателно. Към останалите недоразумения трябва да добавя, че съм неуспял художник ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up