Пролог:

Не отговаряш и се замайвам без дъх!

Причернява ми и стихове не ми идват …

***

Неземна красота и нежна доброта

бликат от теб и озаряват мирозданието.

***

Виж пожеланието ми, много познавам!

После пак се крий, ако щеш …

Не, че това е нещо ново и оригинално от теб,

просто страничен ефект …

Слънчеви мечти:

Провалих се на кастинга!

Не успявам да те впечатля.

За целта трябваше да бъда лош, себичен и груб.

Вълнуващо и привлекателно, нали? Да се влюбиш просто!

Но не ми се получава …

Късно ми е и да се уча на това.

Не е моето …

Така, че не съм за този епизод.

Напускам сцената.

Няма да се гледам в огледалото.

Знам, че гримът не скрива нищо, но това не е порок.

***

Старах се много и всеотдайно, Бог ми е свидетел!

А получих блокиран номер и десетки часове безплодно очакване в чата.

Адски обидно и по детински жестоко!

Страх от думите, защото сме могли да си говорим с очи?

Да, ама не се виждаме, всичко е един мозъчен калейдоскоп!

Има ли край безмълвието? Или е вечно?

 Парадоксално е, че още съм жив,

като ми липсва вече половината бял дроб и туптящият орган до него.

И едното полукълбо на мозъка - онова, с което си мислех,

че мога да бъда себе си и че това е привлекателно за теб.

Че мога да те обичам и да ти вярвам безрезервно.

***

Слизам от сцената, не ми ръкопляскайте да се върна поне за поклон, недейте! 

Разбра се безспорно, че не ставам за този епизод.

Просто ме няма в сценария …

А аз не обичам да се вмествам в луфтовете,

не съм толкова строен и хлъзгав.

За следващия сезон ще си помечтая сега,

но ще се влюбя чак в другия живот. Прероден.

И в същата девойка, но и тя - преродена.

Моята слънчева мечта!

Но никой няма да си спомня нищо от сегашния живот,

а само сценаристът ще знае как съм те обичал досега.

***

Успех с твоя белоснежен герой!

Кажи му да не затяга много скобите, че адски боли.

 Играта на топло-студено може да го опари

и даже да изгори омайните му очи.

Всъщност аз му съчувствам!

Самовлюбен глупак, който не знае,

че невинната и крехка хапка е вкусна,

но кратко трае грехът, а за после си трябва любов!

Коранът разрешава до четири жени,

като най-младата е и най-любимата.

Но само на онзи мъж, който може да бъде справедлив!

В края на сезона:

А посланието в последния епизод на този сезон е

"Аз вярвах!"

И, странно е наистина,

но още ти вярвам, да!