Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват
до последното парче.
Вече няма цветове, всичко посивя.
Не зная дали е нощ, или е ден,
все е тъмно в мен.
Белият снежец навън тихичко вали,
а в мен черен сняг се сипе и боли.
Защо си отиде, щастие мое? Нараних ли те? Предадох ли те? ...