Jul 23, 2007, 5:22 PM

Моето пътешествие (разговор между Любовта и Самотата) 

  Prose
1288 0 0
1 min reading
- Здравей, Любов! Минаха години откакто се видяхме за последен път. Минаха дни и нощи, потънали в безкрайна тишина. Променила си се! Станала си някак по-тиха и сива. Разкажи ми, Любов, разкажи ми как си, къде скита тези години, кого срещна, кого отново омагьоса? Разкажи ми, Любов, за твоето пътешествие, разкажи ми за миговете на безумно щастие, за мечтите... разкажи ми!
- Здравей, Самота! Наистина минаха години. Бях забравила как изглеждаш. Кога за последно се видяхме? Мисля, че беше отдавна - на кея, до океана! Помниш ли? Тогава бяхме различни - аз бях мечта, а ти страх. Но годините ме промениха! Извървях хиляди километри, Самота, преплувах морета, океани, бях птица в небесата и дори роса в зелените поляни! Бродих, Самота, скитах и живях, търсих себе си в хората, оглеждах се в очите им, но не се виждах!
Очите им бяха празни, Самота... бяха толкова тъжни. Беше ме страх! Хората не вярваха вече в мен, бяха загубили надежда, отричаха ме! Години, Самота, много години пропилях да ги науча о ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Random works
: ??:??