Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка.
Първа
Как преплувах язовир Доспат, и то два пъти наведнъж.
Беше хубавото лято на 93. Бизнесът беше в разгара си. Самочувствието ни достатъчно голямо, за да си позволим с приятели две седмици почивка на Слънчев бряг и язовир Доспат. За морето не ще говоря, в ресторантите вечер правехме по-големи сметки от чужденците. Имаше едно заведение "Хонолулу", голям майтап беше, когато го открихме на края на стария Несебър. Аз го бях набелязал от обява във вестника още от Търново. Та какво ли не беше. Кралски скариди, бири, после отново скариди, основното ястие не го помня. Около нас се въртяха сервитьорите, накрая на вечерта ни извикаха файтон. По друг начин нашият доайен на компанията Кирчо не желае ...