Целувки, по-изгарящи от огън, нежни като шоколад, целувки, без които те не можеха да живеят. Всеки път, щом устните му докоснеха нейните, тя потрепваше. Не се интересуваше от хорското мнение, от това, което хората говорят за него, той беше точно това, което тя искаше - страстта, тръпката, изгарящото желание, приключението. Обичаше друг, безкрайно много, но страхът я бе накарал да се хвърли в обятията на точно това момче. Другият бе дълбоко затворен в сърцето ù и никой не знаеше за него. Точно в този момент тя се отдаваше на страстта си.
Сините му очи отново я поглеждаха студено и хладен въздух се разхождаше по кожата ù. Не знаеше какво намира в него. Винаги бе мразила снега и синия цвят - той ù напомняше за студа и зимата, но неговите очи я бяха пленили от нищото. Точно те ù напомняха за дълбокото синьо море, за небето в безоблачен ден, за хладината на есенна нощ. Точно този син цвят я караше да успокоява чувствата си, сякаш бяха вълната, която погасяше разгорелия се огън.
А той ли? То ...