Обичам живота... обичам и смъртта... тя е неразделна част от живота... Най-много ме е страх от това... да не умра внезапно - бързо и леко... Искам да умирам бавно, с дни, да осъзная, че умирам, че това е краят... Искам да умирам в мъки, да имам време да оценя всеки миг от живота, да имам време да се простя с всички, които обичам, да имам време да уредя всичките си дела... Искам да умирам бавно и мъчително, да измъчвам любимите си и да се радват, когато умра... не за тях, а за мен, че съм се отървала от мъките... А най-много ме е страх от това да не си отида бързо и незабележимо, да заспя и повече да не се събудя... и да не оставя след себе си никаква следа... и спомен... Знам, че близките ми ще страдат и ще ме помнят, но с времето... Само времето лекува всичко... заличава всички спомени... Искам да запомнят всяка радост, всяка мъка... искам да ме запомнят с това... С любовта, която съм изпитвала, с щуротиите, които съм правила, с проблемите, които съм носела, с отговорностите, които съ ...